melody_me

this is just to say

Fri, 13 Feb 2009 17:20:25 GMT

знам, че ще прескочим суетата на свети валентин и ще се забавляваме с вица за порцията сърчица в кръчмата, но понякога ми става толкова неудържимо валентинско, че ми се пишат обяснения на любовта от сорта обичам те, защото:

- ми сгъваш пижамата сутрин
- чакаш ме търпеливо в колата докато се приготвя, макар че закъсняваш
- обичаш облаците и метеорологията
- можеш да ми обясниш финансовата криза и маршрутите към Еверест
- първото нещо, което правиш след като си отвориш компютъра сутрин е да погледнеш уеб камерата на Мусала
- връзваш ми възлите
- обичаш карти от всякакъв вид - пътни, релефни... и можеш да ги разглеждаш с часове.
- обичаш да планираш. и ме насърчаваш и мен.
- имаш най-абсурно-позитивната философия за парите: "парите никога няма да свършат"
- правиш закуска, пускаш пералня, простираш... и всичко останало
- събираш багажа и приготвяш куфарите, когато пътуваме
- забиваш ме по непосилни турове, които в крайна сметка минавам (макар и с ругатни)
- караш бързо върху лед и натискаш спирачките
- обичаш безрезервно и безусловно котките, никога не ги оставяш гладни
- обичаш родителите си, хубави-лоши..., подаряваш им от времето си, грижиш се за тях, никога не си груб с тях... (за разлика от мен)
- говориш с бабите ми по телефона - нещо почти непосилно за мен
- научи се да караш ски за нула време
- знаеш какво е "фънк" и не го използваш просто като модерна дума
- пиеш бира с узо и гледаш мачове
...

le premier cri

Tue, 03 Feb 2009 15:33:33 GMT

миналото лято гледах "Първият плач" - красиво направен документален филм за раждането по целия свят.

revolutionary road

Mon, 02 Feb 2009 21:54:23 GMT

след като изгледах два номинирани за оскар филма, които ме разочароваха (the changling и slumdog millionaire), на третия уцелих и сега съм в тих, но едва сдържан възторг от сценария, играта и режисурата! заслужава да обере най-важните статуетки!

stranger than paradise

Sun, 04 Jan 2009 20:43:24 GMT

с този филм на Джим Джармуш от 1984 г. приключихме 1-ви януари.

станахме рано, едва изкарахме колата от гаража, потеглихме. закарахме двама приятели до началната точка на тяхното ходене по чукарите, а ние се пускахме цял ден по пистите. вечеряхме царски в една кръчма в града и пак потеглихме с колата, за да я паркираме и тръгнем със ски и челници към хижата. всичко наоколо беше снежно и блещукащо - пътеката, гората, реката, скалите. валеше тихо, приказка. срещнах приятели там, които ни приютиха в стаята си.
станахме пак рано и тръгнахме към върха. първо със ски, после със ските закрепени на раницата, после пак със ски. на билото ги забихме в снега и тръгнахме по ръба. някъде 10 минути преди върха страхът ми от времето и от неизвестното надделя и поисках да се върнем. знаех, че слизането ще е трудно, а ставаше късно. не чувствах умора, имах много сили, учудващо, невероятно много. най-вероятно заради хапчетата... а пускането ми се отдава. ските са най-естествено нещо за мен, най-нормално движение, продължение на краката ми. не чувствам обувки, автомати, механизми, панти... част от мен са просто. и офроуда не ме уплаши, въпреки камъните под снега. други неща ми вдигаха адреналина. страх от лавини, напълно реална опасност. липса на опит, факт. липса на видимост, губене на следите за връщане... наближаване на вечерта. имаше прекалено много ровене в снега, затъване и страх. но се справихме и след като си починахме в хижата и поговорихме с другите, решихме да тръгнем към колата.
за момент бях сама в стаята и една китара, на която някой свиреше "we're just two lost souls, swimming in a fish bowl, year after year..."
пускането по тясната горска пътека отново беше на челници, с тих снеговалеж. прибрахме се в София нормално, въпреки затрупаните пътища. едва днес приятелите ни влязоха в обхват, и те са живи и здрави. лека мускулна на трицепсите и седалищните мускули, дори коленете не ме болят.

усещането от всичко случило се дотук е невероятно,
имах най-вълшебните 2 дни от Новата Година!

Thu, 01 Jan 2009 19:00:40 GMT

ледена нова година
спокойна в един апартамент в Люлин, хора, смях, телевизия, добра храна и пиене
неспокойна с опитите ни да заминем рано на планина, с натрапчивите късмети и противоречащи желания.
много свободно време, слаба лична организация.

стягаме се за Алпите, гледаме гайдове на градове в Австрия и Германия, ще бъде голямо пътешествие с кола. застраховки, екипировки и всичко останало.

обиколихме родителите за Коледа и всички планини покрай тях. молове, заведения.
на 31-ви през деня си припомнихме "Големият Лебовски". изпуснахме пак слънцето в планината. вечерта се облякохме набързо и отидохме да празнуваме. имаше 2 вида домашно тирамису.

успахме се подобаващо. последният слънчев ден си замина. първият от Новата Година. започна с тъга и плач, моят разбира се. защо трябва да говорим за деца... от доста време това е най-личното ми желание, а състоянието, в което се намирам, не позволява и не знам дали някога ще позволи.

обсъдихме, пренаредихме и стъкмихме плановете. създадохме чертежите на бъдещето, на най-прякото поне, на утре-то. с малко думи се разбрахме как да мислим и какво да вярваме, за да натъкмим и самата реалност.

le renard et l'enfant

Tue, 23 Sep 2008 16:13:31 GMT

някъде след като се дипломирах и преди да заминем, ходихме на кино и... похапнахме пуканки и начос, а после дружно плакахме за Лиско.

впечатлена съм! нямах големи очаквания, още повече, че филмът е полу-документален, детски, наивен, утопичен...

...и определено по-добър от Походът на императорите!

all is full of love

Wed, 20 Aug 2008 11:13:54 GMT

с удоволствие чета блога на Деница denodada.blogspot.com
обичам нейните рисувани и хартиени герои - меланхолици, романтици, ретрогради с техните истории.
някой ден ще си купя някой от тях.

често си пускам и музиката.

любимо място.

http://bp0.blogger.com/_KikKj7zAehk/SCWXdwTCirI/AAAAAAAADzA/NbaG-r_wsK8/s1600-h/zaip.jpg

http://bp0.blogger.com/_KikKj7zAehk/SC33OQ6EvOI/AAAAAAAAD1A/BIIKmde3g8A/s1600-h/din.jpg

the painted veil

Wed, 20 Aug 2008 10:40:14 GMT

имам странно увлечение към този филм и визията му.
заради Едуард Нортън, Наоми Уотс и цялата стилистика, история и игра на емоции.

простете романтичната ми душа напоследък ;)

какво му трябва на човек...

Mon, 04 Aug 2008 17:10:47 GMT

абокат на лявата ръка, стая с телевизор, баня, вана и уайърлес, големи коридори, асансьори и тераса на последния етаж с безброй възможности - да пиеш кафе, да съзерцаваш витоша, да се самоубиеш. скука, страх, самота. сновях като призрак из сградата. "отиди долу на ехограф", "отиди на една кръвна проба"... взимаха ми поне 10 пъти кръв. а както си лежа току се появи някой и ми включи система, бие ми урбазон, мери ми кръвното, прави ми електрокардиограма...

иначе съм добре...
още преди да вляза убеждавах доктора, че се чувствам отлично и явно съм приличала на лудия, който убеждава психиатъра си, че е в ред, защото кръвната ми картина не изглеждаше добре.
подтисках се само от мисълта, че ще ме третират като болна без да се чувствам такава.
а атмосферата на болница, дори и петзвездна, може да те психяса, да те накара да си мислиш, че си в лудница, или в 1984-та, или в луксозен затвор.
поне кафето беше добро и по няколко пъти на ден отскачах до терасата да пия кафе и да пуша.
говорих с родителите си по телефона толкова, колкото не съм говорила през последните 5 години.
тези дни всичките ми близки хора са на разнообразни точки по света, но не и тук.

аз се справих добре, не се отчайвах, само се плашех от неизвестностите. кръвни клетки, телца, плочки, плочици, елементи с фентъзи имена и енигматични цифри. написах 5 страници от дипломната си работа, това е около 1/20 част. към 12 затварях компютъра и заспивах.
гледах би би си уърлд и фтв, поради липса на музикални канали. почти не заплаках, мислих много и се чувствах странно.

с колко много неща мога да се справям и сама, но не искам.
животът от месеци насам ме носи по една щастлива вълна, за да ме убеждава постоянно, че любовта е постижима.

а на К2 са умрели много хора тези дни... повече няма да приемам навътре подобни трагедии.

реших да не работя до края на месеца. ще ходя в гърция и прага и не знам още къде :) и само хубави неща ме чакат зад ъглите.

long nights

Mon, 04 Aug 2008 15:32:04 GMT

Have no fear, for when I'm alone
I'll be better off than I was before

I've got this light
I'll be around to grow
Who I was before
I cannot recall

Long nights allow me to feel I'm falling, I am falling
The lights go out
Let me feel I'm falling, I am falling
Safely to the ground
Ah...

I'll take this soul that's inside me now
Like a brand new friend
I'll forever know

I've got this light and the will to show
I will always be better than before

Thu, 31 Jul 2008 15:23:46 GMT

боледувах и в петък се измъкнах от софия и истерията около металика. улиците бяха пълни с тениски с онзи мълниеносен надпис, който си рисувах по тетрадките в шести клас, точно когато ги слушах най-много. а провинцията е спокойна и чиста, излежавах се, приготвяха ми верчери и закуски, водих с мен едната си котка и се забавлявахме, в събота имаше гости до късно и пихме узо.

той ми подари билет за лени кравиц, за да се забавлявам докато го няма. в неделя се прибрах преди концерта, не отидох за подгряващата група и си тръгнах преди биса. сменях си местата, ставах, сядах, той ми липсваше. изкефих се, доколкото можах, при тези обстоятелства. понеделник настинката се усили.

откакто замина ми е празно и болно. дните преди заминаването го откъсваха малко по малко. последния уикенд бяхме на гости у техните, за да се сбогува. преди да пристигнем аз плаках в колата, когато си тръгнахме - той. на следващия ден имах нужда от скали. а после два работни дена заминахме на басейн в планината. той обеща никога повече да не се разделяме за толкова време.

намръщеното време после ме зарадва, но не ми се отрази добре за съжаление. планирали сме толкова красиви неща за после...

5 дена без покритие, смс, обаждане. лягам и се събуждам без радост, без емоции. отвикнала съм да заспивам сама.

утре влизам в болница за 3 дни, ще ми правят изследвания. в момента неизвестността е това, което най-много ме плаши.

mango zone

Sat, 05 Jul 2008 16:14:51 GMT

там винаги намирам каквото ми трябва!
много женствена и романтична конфекция, достъпна и с ретро-дух.
отбивам се редовно, преди намаления, след намаления...
кара ме да мечтая.

това лято много ми се носи зелено, също черно и бяло, сиво, кафяво и зелено, кафяво и синьо...
в манго се отнасям.

май преоткривам цветове, които преди съм пренебрегвала, като зеленото и кафявото.
спокойствие и радост.

летни неща

Sat, 05 Jul 2008 14:06:25 GMT

нямам много летни, прохладни аромати. нося предимно този:

My Africa by Krizia is a oriental spicy fragrance for women. My Africa was launched in 2006. Top notes are ginger and lemon; middle notes are jasmine and heliotrope; base notes are ginger and amber.

понякога и този:

Trussardi Skin is your second skin, a light and modern chypre. Although you soon stop noticing it on yourself, just like your own skin, others will certainly feel it and remember its specific, fresh and exciting trail. The beginning is unusual, composed of ingredients which are all fresh in their special way: violet leaves, apple, pink pepper and lemon. A thin floral harmony in the heart (lily of the valley, rose and jasmine) develop into woody, sharp notes of rosewood, cedar, patchouli and moss.

/www.fragrantica.com/

***
други летни неща:

- охладена шопска салата
- охладени плодове
- малък джин с потракващи ледчета в него
- искряща сода (фино газирана)
- понякога узо
- айрян със сол
- thievery corporation
- mogwai
- поли, поли, поли
- сандали
- минерални плажове
- A Midsummer Night's Sex Comedy
-
-
-

три дни - сряда

Wed, 14 May 2008 19:35:20 GMT

начало на бавна, 6-дневна работна седмица
понеделник беше разсеян, след 1-дневния уикенд, от който прекарах няколко часа в работа. тръгнах си рано, към 5.30, той ме взе с колата, прибрахме се, преоблякохме се, изядохме 1 банан и тръгнахме пеша към борисовата. там аз го оставих, защото тичах, а той не може след операцията. прекосих я на длъж и на шир, видяхме се на езерото, взехме си бира и отидохме при лилиите да я пием и да си говорим. на свечеряване над водата прелитаха прилепи. прибрахме се пеша по тъмно. ядохме с голяма наслада и спах като бебе. последните месеци се гоним с инсомнията, няколко пъти ми се случва да се събудя в 3 и да не мога да запя до зазоряване, а това действа смазващо. вчерашната сутрин след тичането се събудих с невероятна енергия и желание. но денят после се оказа дълъг и уморителен. вечеряхме, пихме вино и работих още няколко часа преди лягане. днес станах в 7 да довърша, после отидох на работа, нещата така се проточиха, че не можах да изляза за обяд. към 5 приключих. на път за вкъщи слушах найн инч нейлс и си мислех колко ми липсва той всяка сряда, когато винаги се прибира към 11 и по-късно... заварих го вкъщи, чакаше ме, дори не си беше извадил компютъра, а аз го попитах защо е тук. каза, че ме чака и това ме уплаши малко, да не би да има нещо да ми съобщава... не, нямало нищо - искал да ме изчака да се видим и тогава да тръгне. в сряда вечер винаги имам време да пиша и време да се размотавам. обелих си грейпфрут и си налях вино, и не спирам да благодаря, неизвестно на кой, че той съществува и че е с мен.

into the wild

Thu, 08 May 2008 17:04:47 GMT

така се казва филмът на шон пен и саундтракът на еди ведър, който слушам от доста време насам, откакто гледахме филма.
историята е по истински случай и разказва за едно момче от средно-заможно американско семейство, което завършва колеж и има перспективи да следва право, но изоставя всичко, включително и спестяванията си и тръгва на пътешествие из америка, за да отиде на мечтаното място - Аляска.
като истински идеалист той търси чистата свобода - отвъд общество, обвързаност и предразсъдъци. чете и цитира американските философи-романтици емерсън и торо, пише дневник. пътуването му е търсене на неговата американска мечта. работи временно на различни места и среща всякакви хора, които променя и които го променят, докато гледа живота смело в очите.
накрая намира своето диво място в аляска и прекарва там цяла зима с книги, дневник, пушка и справочник за дивите растения, за да се прехранва от улова си . живее в изоставен автобус в пустошта, цивилизацията е на хиляди километри разстояние...
филмът завърша със снимка на истинския крис пред автобуса, от която реалността те блъсва финално.
много американски филм, в най-положителния смисъл, и в най-прекия - филм за америка - пропит от културни алюзии.
снимано е красиво, а разказът се прелива чудесно с музиката.

последни думи в дневника му: щастието е истинско само когато е споделено.

http://artists.letssingit.com/eddie-vedder-lyrics-guaranteed-j76sq4p

летни планове по двойки

Wed, 09 Apr 2008 19:46:46 GMT

рождени дни: 2 бр.
концертен туризъм извън бг: 2 бр.
ледени върхове: 2 бр.
морета: 2 бр.
бебе: 0 бр.

...следва продължение

last but not least

Wed, 02 Apr 2008 17:54:42 GMT

last.fm

отдавна знам за него, но едва преди месец и нещо се регистрирах и не спирам да му се радвам.

едно от любимите ми места из нета!

back to nature

Wed, 02 Apr 2008 17:47:02 GMT

сънувах, че раждам. беше истинска бременност, истинско, натурално раждане. но накрая не излезе точно бебе... излезе бебе-динозавърче, обвито в плацента. разках му съня, докато едва отваряхме очи и той се ухили. каза дано другия път да е бебе. трябваше да ходя на зъболекар.
и двамата искаме дете и топлим и съхраняваме това желание у нас, както се мъти яйце, за да не се разпилее по вятъра. особено при мен. когато се появи се зарадвах като на най-големия успех в живота ми и оттогава го губя с всяко умопомрачение и тъгувам като за изгубено бебе.
заченатото бебе на нашите приятели умря и се наложи да го извадят.

след разговора ни в понеделник, продължил цяла вечер и скрепен със секс, както става обикновено, той е много внимателен и нащрек с мен. налага му се да е психотерапевт, да изслушва и да е силен.
корените ми са слаби и пролетта не ражда цветове.

Thu, 27 Mar 2008 22:42:26 GMT

днес във фейсбук получих следния спам:

Life is short,
Break the rules,
Forgive quickly,
Kiss slowly,
Love truly,
Laugh uncontrollably,
And never regret anything that made you smile.

Send to all the friends you don't want to lose
in 2008,
even me....

If you get 3 back you are a great friend

your blue room

Mon, 24 Mar 2008 20:45:52 GMT

It's time to go again
To your blue room
Got some questions to ask of you
In your blue room

The air is clean
Your skin is clear
I've had enough of hanging 'round here
It's a different kind of conversation
Your blue room

You saw me coming love
In outside
You saw me coming
Somewhere I can hide

And time is a string of pearls... your blue room
(Once again)
See the future just hanging there... your blue room
A new frame, a new perspective
Looking down on my objectives
Your instructions whatever their directions
Your blue room / Your blue room

You saw me coming round
East by the moon
You saw me coming
But can you feel?

It's alright

Your blue room

One day I'll be back... your blue room
Oh yeah, I hope I remember where it's at... your blue room

You see me slide on
Won't you bring me back home?

So much for change

Zooming in
Zooming out
Nothing I can't do without
A lens to see it all up close
Magnifying what no one knows
Never in company
Never alone
No car alarm
No cellular phone

just ейми

Sun, 16 Mar 2008 13:37:12 GMT

миналата година той я мярна по vh1 и попита коя е тази и аз казах - ами една наркоманка, алкохоличка, анорексичка... много е готина! пее страхотно, изглежда потресаващо...

прическата й се нарича "пчелен кошер", а тя има вид на нещо средно между проститутка, рок чик и американска домакиня от 60-те. нещо неизяснено... фънк проститутка... джаз проститутка... въпреки нейния fashion style, който накратко бих определила като кич (а ако искам да съм снизходителна - нео-кич или естетик кич, хехе), не може да се каже същото и за музиката й, не, в никакъв случай не бих я нарекла кич джаз, хаха, както някои банди бяха вкарани в категорията кич рок :)

намерихме всичко, което може да се намери от нея и я слушаме. тя помете целия музикален свят за половин година and nothing compares to her :)

и ние сме в кюпа, и й казваме ейми, защото я обичаме :)

сънувай ме

Sat, 15 Mar 2008 12:33:19 GMT

събoта сутрин пак, движенията ми са неовладяни и по масата има разлято кафе, трохи и мед.
чаках с нетърпение уикенда, в който ще си почивам вкъщи сама. четох до късно на компютъра снощи, после си легнах, не можех да заспя и си мислех за тази българска песен: http://www.vbox7.com/play:d5ed0503 ("сънувай ме", нина николина), на която не мога да намеря текста, но така или иначе е прекрасен, песента е нежна, овладяна, деликатна, а не само претенция за тези неща, както се получава с доста подобни бг парчета. има нещо ретро и нещо класическо в нея and I'm totally into it :) любовта ми в момента е точно това парче.

когато знаем, че предстои почивка, а няма да сме заедно, ставаме особено добри и внимателни един към друг. той ходи на пръсти, за да не съборим нещо, за да не прелее горчивината ми, обажда ми се без повод през деня, вкъщи ми обяснява, че сега тук е последната зима за този сезон и той трябва да е при нея... аз гледам всички железа, които вади и пренарежда, после гледам препълнената раница, която го чака да се събуди в 3.30 и да тръгне и не спя, а си мисля за сънища.

като изтискани лимони сме, когато сме уморени от работа. аз понякога съм толкова вцепенена вечер, че всичко ми минава като на филм, без да мога да взема участие. не ми се яде, не ми се докосва нищо, разпилявам списания и вестници по пода, чинии с храна из кухнята, дрехи в спалнята, размачквам котарака, говоря му и... да, зяпам празно в телевизора, единственият начин да се гледа тв. но все пак открих топлата вода - телевизията като мнима разтуха, сериалите по анимал планет, улица лемур и дневниците на шимпанзетата.

бях 3 дена на ски, успивах се, излежавах се, гледах много тв, изпробвах кръчмите, а вечер в леглото чувах ненормално силния вятър и знаех, че се опитва да отнесе палатката му на почти 3 000 м., но нямаше връзка с неговия телефон.

сънувах следния кошмар тази седмица:
опитвам се да му се обадя по телефона, сякаш е на живот и смърт, ужасно напрежение, но не откривам номера му, нито мога да го набера, пръстите ми не успяват да подредят правилните цифри, постоянно набирам грешни номера, обаждат се непознати хора отсреща, мъже, които държат да си говорим, но аз бързам да затворя... късогледството ми се влошаваше всяка секунда и вече дори не различавах цифрите.

сънувах и мечки гризли, гората пращеше от тях, тичаха бързо, а къщата в която живеех беше някъде в дивото и беше с френски прозорци.

продължение: неделя

Sun, 09 Mar 2008 22:34:15 GMT

секс, закуска, научно-популярен филм по телевизията за времето, пазар (храна, вода, бира, вино), пералня, обяд с пролетна салата в менюто, той излиза на среща с "пичовете", за да обсъждат онова нещо, домакинята пише в милото си дневниче, пие кафе, пуши цигара, яде грейпфрут срещу слънцето, закачено на прозореца, после работи, той се прибира, тя прави брауни по рецепта в една книга, накрая и двамата работят, само котката безделничи.

идеална домакиня

Sun, 09 Mar 2008 14:03:35 GMT

след трудна, макар и само 4-дневна работна седмица, да се събудиш събота сутрин и да плачеш, без да знаеш защо.

после бавно да подреждаш вещите, закуска, кафе, зелен чай, 1-2 цигари, музика, време за размисъл и нищоправене и вещите си идват на мястото, до края на деня къщата блести, нещата си идват на мястото и аз също. а любимият се прибира след дълъг работен ден.

Tue, 26 Feb 2008 20:24:19 GMT

рядко се случва да остана сама напоследък. поради тази причина си мисля, че е добре да напиша нещо. в този сезон на много работа, когато и аз, и той оставаме да работим вечер или си носим работата вкъщи. в почивните дни почти успяваме да се откъснем, но не ни достигат. последно бяхме пак на скалите, цял ден, под слънцето като гущери. харесахме си кучето на едни катерачи - красиво, изящно, мило... и поръчахме, без много да му мислим, след като забременее и роди кученца да ни се обадят, за да си вземем.

странно, всяка седмица някой има рожден ден или се сгодява... налага се да измисляме подаръци и най-вече - да се явим. дори и уморени, некъпани, с раници, ски, щеки, въжета и екипи на космонавти.

аз работя отново в центъра и обожавам на свечеряване да се разхождам из топлите улици, през светлините на витрини и светофари.
докато съм на работа нямам много време за губене, денят ми е пълен. безброй неща са на заден план, но най-съществените са пред очите ми всяка минута.